За параклисите в с. момчиловци
Към края на XVIII век в селото липсвал обществен параклис, но във всяка къща имало специално място за поклонение, наречено прошкинтар. По-късно, през 1800 г., селото изгражда малко обществено параклисче, но то става недостатъчно за нуждите на хората. Тогава една жена, Кузманица, предлага да приспособят своята плевня за параклис през 1820 г. Там се помещават една икона на Света Богородица, каменно маналче и тикла.
Параклисите са се строили на възвишения, за да призовават хората да се стремят към възвишеното, към божественото. Така нашите параклиси са разположени на красивите момчиловски възвишения и са стражи и закрилници, които крепят и обединяват.
Параклис "Св. Неделя"
Този параклис се намира на 10 км. на север от Момчиловци в местността Момина вода. Той се посвещава на Св. Неделя и е възпят в народните песни като един от трите най-големи летни празници. През 1935 г. е решено да бъде построен параклис в памет на Св. Неделя и мъченица Кириакия, който е осветен през 1937 г.
От стари времена Момина вода е свързана с момчиловското ежедневие, като жителите излизат да пасат добитъка около нея и да се къпят в нея.
През 1940 г. изворът „Момина вода“ е каптиран и докаран в Момчиловци за радост на местните, които идват около извора в деня на Света Неделя, обядват и пият от осветената с кръв вода.
През 1986 г. параклисът е приведен в порядък, но по време на веселието на Света Неделя, става жертва на нападение от друговерец – дерибеят Янков.
Параклис "Свети Илия"
Намира се на запад. Празнува се винаги на 20.07 и е един от трите големи летни празници.
Не се знае как се е казвал върхът, преди да се построи първият параклис „Св. Илия“, от където върхът носи името си. Първото параклисче е построено от Каньо Радков и Андрей Мандов. Това било около 1855-60 г. Параклисчето се поддържало от техните жени дълги години, защото те живеели в махалата.
През 1992 г. параклисът е наново изграден от Димитър Марински и съдружниците му от фирма „Дюлгер” Спиро и Щеро и осветен от К. Канев на 20.07.1992 г.
На 10 метра от параклиса „Св. Илия“ има два гроба на германски войници загинали при самолетна катастрофа през 1941 г.
„Св. Илия“ се празнува тържествено с молитви, курбан и хоро накрая.
Лековитото Аязмо
През 1908 г., Анастас и Велика Драганови, бедно и религиозно семейство от 18 години, живеели със силна надежда за дете, но тя не се осъществила. По време на честването на Успение на Пресвета Богородица в Бачковския манастир през същата година, съпрузите срещнали ясновидка на име Кортеза. Тя им предсказала, че те ще открият свето място – Свето Аязмо, което ще бъде извор на утеха и радост за тях и за страдащите. Те открили извора, изградили малко параклисче и мястото станало известно като лекувателно и духовно светилище. Откриването събрало много хора, а момчиловското Аязмо продължава да привлича посетители от различни вероизповедания и принадлежности.
Параклис "Покров на Пресветая Богородица"
На 15 км. на север от Момчиловци е местността Богутево, където през 1927 г. бай Костадин В. Бакларов закупил имот и създал богутевското селище. Там се намира параклис „Чорквата“, със своята история и кръст.
През 1984 г. внуците на бай Коста и Тодор го изградили и оттогава той се посещава от множество хора. Всяка година се прави водосвет, а параклисът е на малко разстояние от старото светилище.
Параклис "Преображение Господне"
Преображение Господне – Христово явление пред учениците Петър, Яков и Йоан на планината Тавор.
През 1995 г. ентусиасти и любители на планината построяват параклис „Преображение Господне“ на върха на Момчиловския Тавор. Празникът е на 6 август. Тропарът слави Христа и молитвите на Богородица.
Този параклис отразява нашата християнска принадлежност и призовава за разглеждане и възхищение на Божиите творения.
Параклис "Св. Архангел Михаил"
Светилището на селото ни е на южната страна, близо до площада.
През 1910 г. Поп Сава Димитров дарил местенце и с помощта на махалата построили параклисче.
През 1970 г. параклисчето било в лошо състояние, но Никола Каневски и бай Стоян Грибачев го възстановили със скромни средства и помощта на други.
На 08.11.1970 г. отец Константин Канев го осветил. Строежът беше прословут и Костадин Каневски вярва, че ще има още желаещи да творят и да прославят Бога.
Параклис "Св. Атанас"
Този параклис е кацнал на едно от най-красивите възвишения, югозападно от селото ни. Този Светия се празнува два пъти в годината – 18.01 – зимен и на 02.05 – летен. Най-почитаният последен зимен празник е бил Атанасовден. След, което са очаквали да започнат Великденските пости. На Атанасовден цялото население се отправяло към върха, да се разкърши от зимния застой. Излизали на върха и лепели запалени свещи на една голяма тикла изправена до един вековен дъб, който бил точно до източната страна на сегашния параклис. Това го правели много преди построяването на параклиса. Точната година на построяването му не може да се каже, но се предполага, че е строен след Църквата (около 1839-40 г.)
Параклис "Рождество на Пресвета Богородица"
Това място се нарича Поляната и е най-равното в селото.
Някога тук било гробище, но след изграждането на Църквата пренесли костите в Музея. Параклисът на Света Богородица бил разширен през 1912 г. и отново през 1956 г. Св. Богородица се свързва с предания за преграда на обирджии през 1911 г., които се отказали от ограбването след явление на жена с кръст.
В миналото селото имало развито скотовъдство, а на Малка Богородица правели до 20 курбана за здраве и размножаване на стадата. Тогава цялото село празнувало с танци и молитви.
Параклис "Св. Димитър"
От стари времена местността около Св. Димитър се казва Клисурата – Клише ери (църковни камъни). Това била купчина камъни, събрани от порутен параклис. Той е един от първите построени извън селото след църквата – около 1850 г. После е обновяван към 1880 година, а в такъв вид е от 1998 г. – с нов план, по–висок, по–широк.